Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква (част 4)

Posted: 14.06.2015 in от и за Света
д-р Ганчо ЦеновГлавни скитски народи според Херодота са: таури, агатирзи,
 неури, антропофаги (човекоядци) меланхлени (чернодрешковци)
гелони, будини, сармати.


ПО-ГЛАВНИТЕ СКИТСКИ ПЛЕМЕНА, КОИТО ОБРАЗУВАХА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

I. Готи.

* * *

д-р Ганчо Ценов

д-р Ганчо Ценов

Главни скитски народи според Херодота са: таури, агатирзи, неури, антропофаги (човекоядци) меланхлени (чернодрешковци) гелони, будини, сармати.

Сарматите Херодот идентифицира със скитите изобщо. Затова нека видим, как са се появили сарматите или скитите. За тях Херодот пише:

„За саурматите обаче се разправя следното: Когато елините воюваха против амазоните, тогава, тъй е приказката, след като ги победиха в битката до Термидон, отплуваха с корабите си, като вземаха със себе си на лодките всички амазони, които бяха хванати живи. Обаче последните сред морето туриха ръка на мъжете и ги погубиха. Те обаче не познаваха никакви кораби и не разбираха нито да управляват кърмата и платното, нито пък да гребат, ами, след като погубиха мъжете, оставиха се да ги карат вятърът и вълните. И тъй стигнаха до Кремне до Меотидското езеро. Това Кремне обаче се намира в земята на свободните скити. Там амазоните излязоха из корабите и навлязоха в обитаемата страна. Взеха първата ергела коне, която срещнаха, възседнаха я и плячкосваха земята на скитите. Скитите обаче никак не можаха да разберат тая работа, защото нито разбираха от езика им, нито облеклото и народът им бяха познати, и се чудеха, от де са дошли. Ти си мислеха, че това са само мъже от една възраст и се биеха против тях. Но от боя паднаха в ръцете на скитите няколко мъртви и тъй видяха те, че това са жени. Тогава те се посъветваха да не ги убиват по никой начин, ами да изпроводят при тях най-младите от техните хора също такова число, каквото бяха онези. Тези трябвало да се приближат до тях и да правят всичко, каквото биха правили онези, ако бъдат подгонени от тях, да не се бият, ами да бягат и щом престанат да ги гонят, пак да се доближат и да установят своя лагер до тях. Скитите решили това с намерение да си отимат от тях деца. Изпроводените момчета правели каквото им било поръчано. А когато амазоните забелязали, че те не са дошли с неприятелски намерения, не се пазеха от тях. Лагерите обаче от ден на ден все повече и повече се доближаваха. Скоро скитските момчета, подобно на амазоните, нямали нищо друго, освен оръжието си и конете си, а живеели като онези, от лов и грабеж. Към обед амазоните имали обичай да се разделят. Те тръгнали една по една или две по две и се разпръснали по разни страни да почиват. Скитите видели това и ето що направили: един от тях се присъединил към една, която била съвсем сама и амазоната не се противила, ами се оставила. Да говори тя всъщност не можеше, понеже те не се разбираха един друг, обаче тя му обясни с ръка да дойде идещия ден на същото място и да доведе още едного, като му направи белег да бъдат двама и тя ще доведе още една. Момчето си отиде и разправи работата на другите. И на другия ден то дойде на същото място и доведе още едного и намери там още една амазона, която ги чакаше. Другите момчета, като се научили това, опитомили тъй също другите амазони. След това съединили лагерите си и живели заедно и всеки взе за жена оная, с която той най-напред се съедини“. (Херодот IV, 110–114).

След това се разправя, че жените научили езика на мъжете, че мъжете поискали да се върнат при своите, но жените им казали, че те не ще могат да се разбират с техните жени у дома им, понеже тези знаели да хвъргат стрели и да яздят на кон, а от женска работа не отбирали, а скитските жени работили женска работа, седели при колата и не ходили по лов, ами мъжете да отишли при, своите родители да си вземат дела (наследството) и да дойдат при тях да живеят отделно. Мъжете направили това. Тогава жените им казали, че не ще могат да живеят в тая страна, защото са ги откраднали от бащите им и защото са направили големи пакости на тая страна, ами, казали те, понеже вие ни искате за жени, то да напуснем тая страна и да идем зад Танаис (Дон) и там да живеем. След това се казва буквално:

„Момчетата и това послушали. Те преминали Танаис и вървели оттатък Танаис към изток три дни и три дни от Меотидското блато (Азовското море) към север. И, когато стигнали в местността, дето сега живеят, установиха се. И от това жените на саурматите имат старите си обичаи, да отиват на кон по лов, с мъже и без мъже, да ходят на война и да имат същото облекло като мъжете. Езикът на саурматите е скитски, обаче не го говорят чисто още от старо време, защото амазоните не са го научили добре.

Очевидно е, че приведеният тук разказ на Херодота не е нищо друго освен създадено от фантазията поетическо творение. Любовно възбуденият поет си е мечтаел един свят от жени и пр. и този женски свят той е намерил в лицето на амазоните. Тази възпроизведена от Херодота чисто поетическа творба се е взела от по-сетнешните писатели за историческа истина, въз основа на която се е твърдяло, че Скития и скитските народи са се намирали отвъд Азовското море и реката Дон. Страбон напр., който е живял дълго време след Херодота, той е писател от първия век преди Христа, поставя скитите и сарматите отвъд Дон. Той по тоя случай пише:

„Когато се дохожда по море, на дясно от европейците непосредствено живеят скити и сармати, които са отвъд реката Дон и това море. Те повечето са пастири (скитници), за тях разправихме. Наляво са източ- ните скити, тъй също пастири (скитници), които се простират чак до Източното море и Индия. Старите гръцки писатели наричаха всички онези, които живееха на север скити или келто-скити. По-преди онези, които живееха над Черно море, Дунава и Адрия, се наричаха Ипербореи (северняци), сармати и ариамаспи, а онези зад Каспийското море се казваха ту саки, ту масагети, без обаче да се знае нещо точно за последния народ, защото, ако и всички истории да споменават една война на Кира против масагетите, никоя от тях не я излагаше точно, тъй че трябва да се съгласим, че старата история на Персия, Медия и на Сирия никак не представяше по-голяма сигурност, пред вид на голямата доверчивост на първите историци и голямата им любов към чудното.“

Приведеното от Страбона е доста важно за разбиране на Скития и скитските народи. Според него скитите и сарматите живели отвъд реката Дон и „това море“, т. е Азовското море или там, дето Херодот посели скитите и амазоните. Обаче старите гръцки писатели наричали скити или келтоскити онези, които живеели над Черно море, Дунава и Адриатическо море. От това ясно се разбира, че докато старите гръцки писате- ли са викали скити и келти на Дунавските жители и жителите по Адриатическо море, по-новите пренесли тези скити отвъд реката Дон, даже до Индия. Масагетите или саките живели отвъд Каспийското море, което е невероятно, понеже за тях няма положителни сведения у старите истории и защото историците на Персия, Мидия и Сирия били доверчиви и обичали да разправят чудесии.

Тази критика на Страбона е доста важна, понеже баснословните работи на източните писатели и до днес се повтарят от модерни учени.

По-стар гръцки писател е напр. Херодот, затова нека видим, къде той собствено е схващал Скития и скитските народи. От онова, що по-преди приведохме от него, се разбира, че амазоните и скитите са живели първоначално по брега на Черно море и от тук избягват към изток – към реката Дон и пр. На друго място Херодот говори:

„Истерът (Дунавът) според нашите знания е най-голямата река, винаги прилична на себе си и еднакво голяма зиме и лете. Той е първата река към запад в земята на скитите. Тя става най-голяма, защото и други реки се изливат в нея и я увеличават. Те са най-напред през земята на скитите текат пет: тая, която скитите наричат Пората, а пък елините Пиретос; след това Тиарантос и Арарос и Нанарис и Ордесос. Първата от тези реки е голяма и тече към изток и съединява своята вода с Дунава. Втората, Тиарантос, е по-малка и тече повече към запад. Арарос, Напарис и Ордесос текат между тези двете и се изливат също в Дунава. Това са скитските местни реки, които го увеличават. Откъм агатирзите тече Марис (Марош) и се съединява с Истера“. (Herodot IV, 48).

След това се разправя за други притоци на Дунава откъм днешна Сърбия, Стара планина и пр., за гетите, траките и най-сетне се казва:

„А сега от Дунава на горе посред самата страна земята на скитите се ограничава най-напред от агатирзите, след това от неурите, подир това от антропофагите и най-сетне от меланхлените. (Herodot IV, 100).

И тъй според Херодота скитските народи: агатирзи, неури, антропофаги, меланхлени са живели по Дунава в днешно Влашко и Маджарско, защото реката Марис, която е приток на Тиса и извира из Карпатските планини, е извирала из земята на агатирзите, а Ордесос (Арджис) тече посред днешна Румъния и се влива в Дунава. Че Херодот под скити е разбирал Дунавските жители е работа, която не може да подлежи на никак- во съмнение (виж Herodot IV, 8–10).

Сега нека видим, къде са живели тези народи според по-новите гръцки писатели.

Амиан Марцелин, който е живял 800 години след Херодота (умрял 390 г. след Хр.) поставя горните скитски народи на изток по реката Дон, от което се вижда, че той е взел разказа на Херодота за съединението на амазоните със скитски момчета и заселването им отвъд реката Дон за действителен. Той пише:

„Подбуждан от инстинкт да граби, този необуздан народ (хуните) дошъл до пределите на аланите, които са старите масагети. Понеже се представи случай, добре е да се каже нещо за произхода и географическото положение на този народ. Истерът (Дунавът) се увеличава от много притоци, които текат през земята на сарматите, която се простира чак до Танаис, естествена граница между Европа и Азия. Зад тази река в пространната скитска пустиня живеят аланите, които водят името си от планините си, което както персите, чрез победи наложиха на съседните си сродни народи. От тях неурите (Neuri), живеят в земя, която е заобиколена от високи планини, които постоянно са изложени на северния вятър и вследствие на това са непристъпни. По-нататък будините, гелоните, народ див и войнствен, който одира кожата на своя победен неприятел, за да си прави от нея облекло или покривки за коне. Агатирзите, съседи на гелоните, които си шарят тялото и косата със син цвят, и то долните хора слабо и рядко, а благородните широко и гъсто. След тях идат меланхлените и човекоядците, които се хранят с човешко месо, според както се разправя, отвратителен обичай, който отдалечава всеки съсед и образува пустиня около тях. По тая причина, тази обширна местност, която се простира чак до земята на серите, е обширна пустиня.

И тъй едни и същи народи: неури, будини, гелони, агатирзи, меланхлени, антропофаги, според Амиана Марцелина са живели отвъд Азовското море и реката Дон, а според Херодота – по Дунава и реката Марош в Дакия. Херодотовата Скития прочее е поставена от по-новите писатели отвъд реката Дон. А от това явно се вижда, че Край азовска и Донска Скития е баснословна.

Модерните историци са взимали посоченото от Амиана Марцелина и други по-нови историци местоположение на скитските народи за вярно и са твърдели, че скитите са живели отвъд реката Дон, когато е очевидно, че Марцелиновата Скития почива на поетическия разказ на Херодота за заселване на скитите и амазоните отвъд Азовското море и реката Дон.

Според Херодота и прочее стари гръцки писатели, както разправя Страбон, скитите са живели по Дунава и Адриатическо море.

От тези скити готският историк Йордан извежда готите. Той най-напред приповтаря Орозия, че Везосис воювал със скитите, които се отбелязват като мъже на амазоните (Jord. Вg. V 44), след това описва Скития, която според него се е простирала от изворите на Дунава до Черно Море и най-сетне продължава:

„Понеже изложихме нещо за нейните (на Скития) граници, сега нека пак се повърнем към амазоните, откъдето започнахме.

„От страх да не би наследниците им все повече да се намалят, те се стремяха да спят при мъжете на съседните народи. Веднъж в годината се събираха и се уговаряха на същия ден идещата година пак да се съберат, за да донесат рожбата на бащата, а, що е женско, майката трябвало да го обучи за военна служба или пък, както някои мислят, когато се роди момче, го убивали с мащинска омраза. Те прочее мразеха раждането на момчета, което навсякъде се желае. Тази тяхна свирепост правеше, щото изобщо да се боят от тях. Защото, питам аз, каква надежда има там за заробения, дето нито синът не се пощадява? Срещу тях воюва Херкулес, както се приказва и победи Меланиса (Меланина), обаче повече с хитрост отколкото с храброст. Тезей взе Хиполита плячка, която му роди Хиполита. Също и една царица на име Пентезилия имаха отсетне тези амазони, върху която у Троянската война се намират похвални свидетелства. Тези жени били държали управлението в ръцете си чак до Александра Велики.

„За да не би да попиташ, защо разказът, който прочее се занимава с мъжете на готите, се спира толкова при техните жени, то чуй прочее и за отличната и славна храброст на мъжете. Дио, историк и твърде основателен археолог, който е озаглавил съчинението си „за гетите“, обаче че гети е равно на готи доказахме по-горе (v. 40). Това споменава и Павел Орозий. Този Дио след дълго време споменава у тях някой си княз Телеф. За да не би някой да възрази, че това име е съвсем чуждо за готски език, то всеки ще да е забелязал, че народите повечето пъти заемат чужди имена, римляните напр. македонски, гърците – римски, сарматите – германски, готите повечето хунски. Този Телеф, синът на Херкулеса и Ауге, мъжът на една Приамова сестра, тънък висок, още по-страшен по своята сила, който не отстъпваше на баща си и по своята храброст, бил и по прилика в образа втори Херкулес. Нашите бащи наричаха неговото царство Мизия. Тая провинция граничи откъм изток с устието на Дунава, откъм юг с Македония, откъм запад с Истрия, откъм север с Дунава. Този споменат Телеф води прочее война с данайците, в която той уби Тесандра, гръцкия княз. Когато след това нападна и Аякса и гони Уликса, конят му се спъна о една лоза. Той падна и биде наранен от Ахилеса с копие в бедрото, тъй че дълго време не можа да се излекува. Гърците обаче, макар и ранен, той изгони из своята земя. Отвъд смъртта му в управлението го наследи син му Еврифил, син на сестрата на фригския цар Приама. Той биде, когато от любов към Касандра и за да помогне на своите роднини и на своя тъст взе участие в Троянската война, веднага след пристигането си убит.

След това Кир, царят на персите, след доста дълго време, именно след 630 години, както свидетелства Трог Помпей, предприе срещу царицата на гетите Томира нещастната за него война“. (Iord. VII–XI).

Йордан прочее, който е по-млад с хиляда години от Херодота, ни описва амазоните малко по-другояче, обаче разказът е един и същи. Важното в това съобщение на Йордана е, че амазоните, са готкини и че техните мъже са били тъй също готи, т. е. Йордан казва на онзи народ гети, на който Херодот викаше скити.

Тези гети или готи са стари Дунавски жители, които са вземали участие в Троянската война, сражавали се с персите, Александра Великий и пр. Телеф е бил син на Херкулеса, а Херкулес според Херодота (IV, 8–10) е родоначалник на скитите. От Херкулеса и един хермафродит се родили: Агатирз, Гелон и Скит, които пък от своя страна са родоначалници на скитските народи. Очевидно е прочее, че Иордан счита готите за стар скитски народ, и този скитски или гетски народ някога бил излязъл из Скандинавия, а не някакъв германски народ в историческо време.

Също за такъв, стар Дунавски скитски народ счита готите и Прокоп, секретарят на Белизаря във войните му против готите. Той, като говори, че варварите нападали на империята, пише:

„По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-голе- мите и най-прочутите бяха готите, вандалите, визиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхлени, а някои ги наричаха и гети. Те, както отбелязах, се различават едни от други само по име, иначе по нищо. На всички кожата на тялото е бяла, косата руса, ръстът висок и лицето хубаво. Те се подчиняват на същите закони и изповядват същата вяра, именно арианската. Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а от сетне са се разделили по имената на своите водители. От старо време те седяха по Дунава. След това гепидите заеха местността около Сингедон (Белград) и Сирмиум (Хърватска Митровица на реката Сава) и от тая и от оная страна на Дунава, дето те още в мое време живеят“. (Рrосор. Bg. I, 2).

Освен това в съчинението си за готските воини Прокоп пише:

„Отвъд Меотидското езеро и провлака, близко до самия бряг, живеят тъй наречените тетрахстински готи, за които тъкмо що говорих, по натам готите, визиготите, вандалите и други готски народи. Те всички се наричаха и скити, защото всички народи, които живеят по онези места, носят общото име скити. Някои от тях се казват сармати или меланхлени (чернодрешковци) или другояче някак си.“ (Рrосор. Вg. IV, 5).

Тъй че според Прокопа готите са скити, които между другото са се наричали и сармати и меланхлени. Обаче тези скити или сармати или меланхлени не живеят по Дунава, в Тракия и Дакия, както Херодот и Иордан пишат, а живеят зад Меотидското езеро. У Прокопа прочее, приказката на Херодота за заселването на скитски момчета и ама зони зад Меотидското езеро и реката Дон е взета за чиста истина.

Писателят от трети век Дексип, който в 269 г. отблъснал гетите, които нападали Атина, е озаглавил книгата си върху готските нападания Σκυθικα, т. е. счита готите за скити. Зосим, който е бил адвокат на Аркадия Хонория (IV век), знае готите само под името скити.

Скитският характер на готите обаче най-добре ще се разбере пак от Йордана. Йордан като разправя, че излезлите из Скандинавия готи дошли чак до Скития, пише:

„Това свидетелства и Аблавий, който отлично е описал готите в неговата многодостоверна история. В това се съгласяват и някои стари писатели. Защо Иосиф, един твърде верен разказвач на събитията, понеже той винаги се ръководи от истината и преследва причините на нещата чак до тяхното начало, не е споменал това, що казахме за началото на готите, не знаем. Той споменава само Магога от техния род и казва, че по произход и по име те са се наричали скити (haec vero quae diximus de gente Gothorum principia cur omniserit, ignoramus: sed tantu Magog commemorans, Scythas eos et nacione et vocabulo asserit appellatos“). Jord. IV. 29).

Този Иосиф, за когото разправя Йордан тук, е юдейски историк, роден в 37 година след Хр., а умрял къде 100 г. Той е от рода на Макавеите и е бил назначен от своите подигнали се срещу римляните съотечественици управител на Галилея. Помирил се от сетне с Веспасиана и Тита, които го довели в Рим, след което той е писал много съчинения. Той пише, че скитите произлизали от Магога: Τούς μέν γάρ νΰν ύφ’ ‘Ελλήνών Γαλατας καυμνους Γομαρες δε λεγομένους, Γομάρης έκτισε, Μαγώγης δευς άπ’ αύτοϋ μαγόγας όνομασθεντας ώκισε, Σκυθας δέ ύπ’ τών προσαγορευομένους. (Тeзи, които сега се казват от гърците галати, едно време се казвали гомари, основани от Гомара. От Магога си води името колонията на магогарите, а от тях онези, които се каз-ват скити).

Освен Иосифа и свети Амбросий, Миланският владика, който е водил ожесточена борба против готската църква, идентифицира готите с Гога: Gog iste Gothus est. Той между другото говори за готите: „Prodire de Arianis nullis audebat; quia nee quisquam de civibus erat pauci de familia regia, nonulli etiam Gothi. Quibus ut olim plaustra sedes erat, ita nunc plaustrum Ecclesia est“.

Освен това в предговора на книга XI Comentarior in Ezehiel, s. Doctor, който по всяка вероятност се опира на Амбросия, пише:

“Jllud breviter admoneo, quod vir nostra aetatis haud ignobilis ad Imperalorem scribens, super hae natione dixerit, Gog iste Qothus est, cui qua ratione possint omnia, quae in ea scripta sunt, aptari, non est meum, sed eorum qui hoc putant, disserere“. (Migne XX, 2, стр. 999). (Онова на късо напомням, че мъж учен, наш съвременник, пишейки върху тоя народ на императора, бил казал, че Гог е Гот. Не е моя работа да разправям за това, по какъв начин е наредено онова, което е писано против тоя народ (го- тите), а на онези, които вярват това).

Св. Иероним, който е по-млад съвременник на Амбросия (331–420), пише:

„Et certe Gothos omnes retro erudii magis Getas quam Gog et Magog appellare consueverunt. Hae itaque septem gentes, quas de Japheth venire Stirpe memoravi, aquiliones partem habitant“.

Превод

„А в същност всички учени наричат готите повече гети отколко Гог и Магог. Те са седем племена, за които се казва, че са от рода на Яфета, живеят на север“.

Все по това време говори почти същото за готите и Св. Августин (род. 354 г., а запопен в 392 година). Той пише:

„Gentes istae, quas appellat Gog et Magog, поп sic sunt aeeipiendae tanquam sint aliqua parte terrarum barbari constituti, sive quos quidam suspicantur Getas, et Massagetas propter littera horum nominum primas, sive aliquos alios alieni genas, et a Romano jure sejunetos“. (August, lib. II de civit. Dei. c. 12).

Превод

„Тези племена, които се наричат Гог и Магог, не трябва да се разглеждат като някакви варвари в някоя част на света, или пък ако някои поради първите букви на тяхното име ги считат за гети и масагети, или за някакви други чужденци, отделни от римската власт“.

Свети Августин прочее не е считал потомците на Гога и Магога (готите) за нещо отделно от Римската империя.

Също и Доротей, преводач в Абдия, е считал Гога и Магога за скити: “Dictum hoc superficie tenus est contra Scythas hoc est contra Gog et Magog“.

Съпоставяйки тези данни, явно излиза, че готите не са нищо друго, освен старите скити или гети. Понеже Йордан извежда Магога от готите, то е явно, че под готи той е разбирал старите гети или скити. Неговите думи в случая не са нищо друго освен израз на онова, което са писали по-старите от него писатели, от които той се е ползувал. Тези негови готи, като се споменават още от Аблавия, Иосифа и пр., са старите Дунавски жители, гетите, а не са някакви си в историческо време излезли из Скандинавия „германци“.

Че готите са гети, т. е. стари Дунавски жители, се говори изобщо от всички стари писатели. Йордан, освен че пояснява това на няколко пъти, е и озаглавил съчинението си: De origine actibucque Getarum (за произхода и делата на гетите). А Иордан е авторитетен в случая, защото той сам е гот. Дядо му Пария е бил нотариус при Кандака, скитския (готския) княз. При сестриния му син Баца е бил пък сам Йордан нотариус, както той сам разправя. (Йорд. Гв. 265–266). А като свършва своята готска история, Йордан пише, че сам е гот:

„Да не се мисли, че аз за доброто на тоя народ съм притурил нещо, понеже аз сам произлизам от него, освен онова, което съм научил. Аз и тъй не съм взел всичко, каквото се пише и разправя за тях, понеже аз не излагам това нито за тяхна слава, нито за славата на техните победители“. (Jord. Гв. LХ, 315).

Един човек, който е сам гот, чийто дядо още е заемал най-учената длъжност по онова време, нотариус, който, бидейки сам нотариус на готския княз Баца, е могъл да знае, дали готите са гети, т. е. стари Дунавски жители или новодошли германци.

За готи счита гетите и по-старият с около един век от Йордана и твърде авторитетен писател, от когото Йордан се е ползувал, Касиодор. Той собствено в известните му до сега съчинения нарича готите готи, обаче на едно място в неговите Variis (IX, 31) готският крал Витигес нарича готския народ geticus рориlus, от което излиза, че готски и гетски е все едно за него.

Важен е в това отношение и писателят от IV век Амиан Марцелин, който е един от съвременниците на гото-хунското сблъскване. Марцелин никъде не е споменал името гети, когато той редовно споменава главните тракийски племена: скордиски, одриси, беси. Последното показва, че за него тракийските племена не са били изчезнали, а само че той наместо гети е викал готи.

За гети счита готите и испанеца Paulus Orosius, роден около 390 г., от когото се е ползувал Йордан при съставянето на своето съчинение. Говорейки в своя Epilogus historiae Amazonum за старите гети, той казва, че те сега са готи: Modo autem Getae illi qui et nunc Gothi. Сетне гръцкият писател от четвърти век, роден около 364, Фисторгий. В извлеченията от неговата история, които е направил Фотий, като се говори за първото преминаване на готите през Дунава, се казва:

Те дойдоха от средата на Скития на север от Дунава. По-преди се наричаха гети, обаче сега са известни повече под името готи“.

Понеже Филосторгий извежда готите из Скития, то е явно, че той ги счита за скитски народ.

Клаудий Клаудян, който е роден във втората половина на IV век, ни описва нахлуването на Алариха в Италия. Според него Аларих е нахлул с гети, а за готи нищо не говори. Не само това, но той говори тук за гетите заедно с другите стари Дунавски народи: сармати, даки, масагети, алани, гелони, които се споменават още от Херодота, което показва, че той тук има предвид старите гети, а не някой си в историческо време дошъл народ. Тук посочваме някои редове от неговите съчинения, където се споменават гетите.

Jamque Getas Histrumque movet Scythiamque receptat Nam tua cum Geticas stravisset dextra catervas. In ducis exitium coniuratosque foveret Contra pila Getas, motus rimata latentes, Auxilio fovere Getae, venere Geloni. Non te terrisonus stridor venientis Alani Nee vaga Chunorum feritas nee falce Gelonus, Non arcu pepulcre Getae, non Sarmata conto.

Готите не са германци, а са гети и според Тацита Страбона, Птоломея. Според Страбона гетите са живели на изток от суевите, които се считат за германци. По тоя случай той казва:

„Южната част на Германия, която е отвъд Елба, опира до суевите; след това непосредствено до тях е земята на гетите, която в началото е тясна и се простира по Дунава с южната страна, а със задната страна – до полите на Херецинската гора, като обхваща част от самите тези планини, след това се разширява на север чак до тирегетите“.

На същото това място на изток от суевите в Дакия според Орозия живеят готите. По повод на това у него четем:

Обясниха се най-накъсо азиатските краища: сега ще опиша Европа, доколко тя е позната на човека. От Рифейскитe планини, реката Танай и Меотидското блато, които са на изток, по северния бряг на океана чак до Белгийска Галия и реката Рейн, което е на запад, след това чак до Дунава, на който викат Истер и който е на юг, а отправен към изток, е Алания, в средата Дакия, където е Готия, отсетне Германия Там най-голяма част заемат суевите, от които има петдесет и четири племена.

Готия прочее се простира на изток от Германия в Дакия, т. е. там дето според Страбона са живели гетите. Според Тацита Източно от Суевските народи марсинги бури са живели готите, т. е. там, където е Орозиевата Готия и където са Страбоновитe гети. По тоя случай той пише:

„По-натам, зад гърба на маркоманите: марсинги, готини, ози, бури. От тях марсингите и бурите приличат по език и обичаи на суевите. Галският език на готините и панонският на озите показва, че те не са германци, па и това, че те плащат данък. Една част от тоя данък им е наложен от сарматите, а друга от квадите, като чужденци. За най-голям срам готините са рудокопачи. Всички тези народи живеят малко по полята, а повече по теснотиите, сводовете и върховете на планините. Един непрекъснат планински гребен разделя и разкъсва Суевия. Зад него живеят много народи, от които най-забележителни са лугитe (лужиците), които се делят на много поселища (общини) . . .

Оттатък лугите са готините, които се управляват от князе малко по-строго от колкото останалите германски племена, обаче свободата не се потъпква.

Според Страбона прочее оттатък Суевия по течението на Дунава, западно до Херецингската гора са живели гетите. Според Тацита на същото място оттатък Суевия са живели готите, а според Орозия там била Готия. Нещо повече, Тацит, който се счита за специален германски историк, изрично твърди, че готите по език не са германци. Очевидно става прочее, че тук е дума за негерманското племе гети. Последният израз на Тацита:

„Оттатък лугите са готините, които се управляват (от княза) малко по-строго отколкото останалите германски племена“, би могъл да даде повод да се мисли, че той счита готините за германски народ. Това обаче е невъзможно вследствие на изричното негово твърдение, че те по език не са германци. Това питане се уяснява и от друго едно място на Тацитовите Анали, дето той тъй също ги счита за негерманци. Там той говори:

„До когато Германик през лятото често заобикаля провинциите, Друз спечели не малко слава, като прелъстяваше германците към несъгласие и като преследваше победения Маробод до унищожаване. У готините имаше един млад благороден на име Катулда, веднъж избягал от силата на Маробода, поиска сега, в това затруднително положение да си отмъсти. Той навлезе с много войска в земята на маркоманите, съединил се с подкупените първенци и нахлул в княжеския лагер и в съседния кастел.

В своята Германия Тацит ни говори, че зад гърба на маркоманите и квадите живели: марсинги, готини, ози, бури, от които готините и озите по език не са германци. В своите Анали той ни говори, че готините на- влезли в земята на германското племе маркомани, което се е намирало в затруднително положение от Друзовото нападение. Очевидно е, че го- тините в Германия и готините в Аналите са един и същ съседен на мар- команите негермански народ. Понеже маркоманите са живели в днешна Чехия и Моравия и понеже готините са били рудокопачи, то е явно, че готините са живели на изток от маркоманите в Галиция и Седмоградско, дето се е копало сол.

Би трябвало да се обърне внимание на Тацитовия израз: „Галският език на готините и панонският на озите показва, че те не са германци“ защото той досега не е схващан правилно. Под думата „галски език“ се е мислело езикът на някакъв си неизвестен Панонски народ, когато всъщност това не е мислено. Под думата „галски“ тук се разбира „панонски“, „дакийски“, защото Панония и Дакия често е наричана от старите писатели Галия. Тъй напр. Созомен (IV век след Хр.) пише, че ставали сражения между Магненция и Констанция в Галия, когато те всъщност са ставали в Панония: „В същото време Магненций сам зае властта на стария Рим и изби много сенатори и народ. Като се научил, че войските на Констанция са били доближили, той се оттегли в Галия и тук двете партии имаха чести сблъсквания, в които някой път едната страна побеждаваше, някой път другата. Най-сетне Магненций биде разбит и избяга в Мурза – една крепост в Галия.“ (Sozomen. IV, 7).

Мурза е крепост в Панония, боевете са ставали в Панония, тъй че Созомен в случая вика на Панония Галия.

Същото се разправя и от Сократа:

„Между това Магненциус зае сам властта над императорския град Рим, и изби мнозина от сенаторите, както и от народа. Но щом военачалниците под Констанция събрали войска от римляни и тръгнали към него, той оставил Рим и се оттеглил в Галия. Там станаха няколко сражения, дето по някой път едната страна побеждаваше, по някой път др гата и най-сетне Магненциус бе разбит при Мурза, една крепост в Галия. (Socrates II, 32).

Панония се е считала за Галия и в други случаи. Созомен разправя, че император Валентиниан, сражавайки се със сарматитe, умрял в една крепост в Галия, когато той е умрял в една крепост в Панония:

„Сарматите, след като бяxa нахлули в западните провинции на империята, Валентиниан събра войска да им излезе насреща. Щом се научили за числото и силата, вдигната срещу тях, те проводили пратеничество да искат мир. Когато пратениците се явили пред Валентиниана, той ги попитал, дали всичките сармати са като тях. На техния отговор, че първенците от народа били избрани за пратеничеството, императорът извикал с възмущение, че той счита за особено нещастие това, че областите във време на неговото управление трябвало да бъдат изложени на навлизането на един варварски народ като сарматите, които тъкмо що са се осмелили да дигнат оръжие срещу римляните. Той говори известно време с твърде висок глас. Неговото ожесточение бе тъй голямо и тъй безгранично, че най-сетне му се спука един кръвен съд и една артерия.

Изтече му много кръв и веднага издъхна в една крепост в Галия“. (Sozomen VI, 36).

Вече от самия факт, че се е имало работа със сармати се разбира, че тая крепост не е била в днешна Франция, а в Панония и Дакия. Сократ, като описва същия случай, казва, че това е станало в Кастела Bergition (Socr. IV, 31), който е между Панония и Дакия. Амиан Мерцелин пък пише за това умиране:

„Макар че той трябваше там да остане, тръгна пак покрай реката и отвъд като снабди лагера с достатъчен гарнизон и укрепления, дойде в Bregetio, дето съдбата отдавна трябваше да доведе до спокойствие неспокойния владетел, ясен белег му даде за неговия близък край. (Amm. Marcell. XXX, V, 5.)“.

Брегетио се е намирал в Панония на Дунава, дето е сега Szony при Коморн (Унгария).

Че Панония се е считала и за Галия, ние тук приведохме само писатели от четвърти век, понеже главно около това време се движи нашето изследване, обаче за подкрепа на тая теза могат да се приведат доказателства и от по-стари писатели, върху които ние не искаме да се спираме, защото в тази си студия нямаме намерение да разглеждаме келтското питане изобщо. За да стане обаче по-ясно, че на Дунавските жители (в Панония, Дакия, Илирия, Тракия) в старо време са викали келти или гали, нека посочим на Страбона, който (в. стр. 21) пише, че старите гърци викали на жителите по Дунава и Адриатическо море келто-скити. На друго място същият пише: „Като се основавам на мненията на старите гърци, които схващат северните народи под едно и също име скити или номади, както се наричаха от Хомера (Омир), а с време, като се изучил севера, захванали да ги казват било просто келти (Κελται) и ибери (Ιβηρει, северняци), било смесено келтоибери и келтоскити и понеже те от начало от незнание са давали на отделни народи едно и също име: аз мисля, че мога да кажа, че името Етиопия също е означавало за тях цялата южна област, която се мие от океана. (Strabon I, ІІ, 27.).

Според Страбона прочее старите гърци, до дето имали по-ограничени понятия за северните народи, ги наричали скити или номади, но когато се запознали с тях по-добре, те взели да ги викат келти и ибери. И тъй Страбон е ясен, че келти и скити е едно и също. Ето защо Тацит казва, че скитският народ готи е говорил галски.

За Панонските жители Страбон на друго място пише: „Една част от първата местност (Илирия) е опустошена вследствие една война, в която даките унищожиха келтcкumе народи: боите и тауриските, които тогава се управляваха от Критазира. Даките искаха тая земя като тяхна, макар че бяxa отделени от нея с течението на реката Патиса, която извира из планините и се влива в Дунава при Скордиските гали. Те прочее живели размесени с илирийски и тракийски народи и макар че даките ги разоряваха, те често са им помагали“. (Strabon. VII, V, 2,).

Според тези думи на Страбона на запад от Тиса, т. е. в цяла Панония, Илирия и част от Дакия са живели галски народи. От това обаче не следва, че и самите даки, които често са подпомагани от скордиските гали, не са галски народ.

Ако съберем всичко казано до тук, ние ще разберем, защо готините са говорили галски: те са говорили галски, защото са стар галски или скитски или по-добре келто-скитски народ. Оттук ще си води и името славянската местност Галиция.

С горния Тацитов израз се установява не само, че готите не са били германци, но и че са стар скитски народ, т. е. старите гети.

И тъй, според свидетелствата на всички стари писатели, готите не са германци, а са стар скитски или Дунавски народ.

Готите са поставяни на изток къде Азовско и Черно море, защото са скитски народ и защото скитите са поставяни там. Но понеже скитите не са живели на изток, следователно и готите не са живели там.

Д-р Ганчо Ценов (Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква)

trophyplus.org

Следва продължение

Advertisements

Коментари са забранени.