Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква (част 3)

Posted: 14.06.2015 in от и за Света
ПО-ГЛАВНИТЕ СКИТСКИ ПЛЕМЕНА, КОИТО ОБРАЗУВАХА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Дял I

ПО-ГЛАВНИТЕ СКИТСКИ ПЛЕМЕНА, КОИТО ОБРАЗУВАХА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

I. Готи.

Готите се считат за германски народ, обаче според най-старите писатели, които ги споменават, те са гети, т. е. стар скитски народ. Тези гети според готския историк, писателя от VI век, Йордана, били излезли някога из Скандинавия и се установили на север от Дунава и Черно море. Тук те във втората половина на четвъртия век били нападнати от идещия откъм Азия монголски народ хуните, та минали на юг от Дунава в Римската империя. По тоя начин се почнало голямото преселване на народите. Понеже в Скандинавия живеят германски народи, то по-сетнешните писатели, започвайки от Павла Дякона (8 век), нарекоха готите германски народ. А работата собствено трябваше съвсем другояче да се разбира. Йордан разправя за делата и миналото на стария скитски или келтски народ гетите, които той извежда из Скандинавия. Понеже келтската раса се е движила откъм Атлантическия океан към изток, то никак не е за чудо, ако се каже, че някои нейни членове са излезли и из остров Британия, който у Йордана е наречен Скандинавия. Скандинавският произход на готите по всяка вероятност е създание на фантазията. Едни от по-сетнешните разказвачи са разказвали, че келтите са дошли откъм океана, други пък ще да са притурили, че са дошли отвъд океана и пр. Па и да е имало някакво дохождане на народи от Британия (Британия е остров, а не Скандинавия), то се отнася до келтските или скитските народи, каквито са старите гети, които Йордан описва, а не до германските. Обаче немската ученост се улови за израза на Йордана, че готите са излезли из Скандинавия, и ги обяви за германци. Скандинавското начало на готите не е минало без противници. Понеже се мислеше и вярваше, че е имало нахлуване на източни народи, то се каза, че готите, както и другите варварски народи, са дошли от изток, а като дошли от изток, те не са могли да дойдат от запад (Скандинавия). Поради това Йордан се обяви за романтик, който не говори истината. Други пък си мислеха, че ще решат това питане, ако съединят двете крайности, за да излезе, че са дошли и от изток и от Скандинавия. Сен-Мартин напр. счита готите, които в IV век са живели до Дунава и Днепъра за старите гети, които в старо време тъй също са живели по тези места. Това той казва, защото всички писатели от онова време идентифицирали готите с гетите, тъй че той не виждал никаква разлика между готи, гети и скити. Тези три имена сочили три големи периода от съществуването на готите и ни довеждали до най-отдалечено минало, когато тоя народ бил господар на източна Европа и голяма част от Азия и основавал на далеч многобройни колонии. Тези колонии, бидейки подновявани в разни времена, в едно твърде отдалечено минало покрили цяла Европа, а следователно и Скандинавия. Тъй трябвало да се обясни според него системата, която поставяла началото на готите в източна Европа. Макар че според рецептата на Сен-Мартена би трябвало и двата лагера да се задоволят, немската ученост си остана да защитава германския произход на готите. Но понеже е невъзможно готите и да са дошли от Скандинавия германци и да са гети, т. е. стар тракийски народ, то, за да се излезе от това очебиещо противоречие и да се спаси германщината на готите, немската ученост излезе с твърдение, че готи и гети са два народа: готите са германци а гетите тракийци. Това деление обаче е изкуствено, само да се защити германщината на готите, защото готи и гети не са два народа, а са две наименования на един народ. Ако е имало излизане из Скандинавия, то гетите са излезли из Скандинавия, на които са викали и готи. Тъй че ние тук нямаме два народа с две истории, а един народ с една история, но разно наричан. Това изкуствено деление се видяло невъзможно за най-прочутия германист Якоба Грима, затова той излезе с твърдение, че готи и гети е едно и също, т. е. синоними на един народ, обаче тези готи или гети са германци. Грим ще си е мислил, че по тоя начин ще се задоволят и германските желания и истината, обаче той е бил забравил, че със своята формула той се повръща там, отдето бягат неговите съотечественици. С изключение на Бонския професор по теология Вилхелм Крафт, който, ако и по-ясно да бе изложил идентичността на готи и гети, тъй също остана без внимание от германистите, неговите съотечественици не го последваха. Те не можеха да приемат, че готи и гети е едно и също, защото, ако готите са гети, те са тракийски народ, а траките не са били немци, за това те си останаха да защитават тезата, че готи и гети не са два синонима, а два отделни народа. Сега се започва една препирня, която е важна повече от гледна точка на теорията на познанието отколко от тая на историята: Грим и пр. доказват, че готи и гети е едно и също, а почти всички други негови съотечественици оспорват това и доказват, че готи и гети не са един, а са два народа, от които готите са германци, а гетите тракийци. Но понеже няма два народа, то в случая нито можеше да се докаже, нито пък да се оспори идентичността на тези въображаеми два народа, тъй че спорът си остана чисто диалектически. Гримовите доказателства, че готите са гети, са исторически и филологически. Историческите му доказателства са непълни, защото той не ни проследява този излязъл из Скандинавия германски народ в разните времена на неговия живот, за да се види, че има непрекъсната връзка между Дунавските готи и Скандинавските жители, а просто сочи на старите писатели, че считали готите за гети или по-просто, че употребявали две имена за един народ, обаче и от приведените може да се види, че няма разлика между готи и гети. Филологическите му доказателства са без значение. Според тази негова филология датчани и даки или Дания и Дакия са едно и също. От Davi или Daci било станало Dani. Както напр. Juno от Juvino, junior от juvenior, nonus от novenus, motus от movetus, тъй ще да е произлязло Dani от Davi, Dacini, които стоят към Davi както Gothini към Gotti, Getini към Getae. Всичко това обаче са предположения, които не могат да ни послужат като сигурна основа, въз която да градим по-нататък. Нито Грим и Крафт, нито някои от онези, които отказват идентичността на готите с гетите, са привели поне какви да било доказателства, че готите са германци. Това се счита като нещо, което се разбира от само себе си, обаче отде се разбира, не се казва. Трябва да забележим, че когато се защитава германщината на готите, не се сочи даже на Йордана, върху чийто думи, че някога готите били излезли из Скандинавия, се гради тая германщина. Макар че е друга работа, дали е прав Йордан, като извежда гетите из Скандинавия, обаче едно е ясно, че той извежда из Скандинавия гетите, на които той вика и готи, затова защитниците на германщината на готите не обичат да го споменават. Гримовото идентифициране на готи и гети оспори още в същата година фон Сибел. Сибел е чувствал, че, ако готите са гети, те не ще могат да бъдат германци, затова той излезе да доказва, че готите не са гети. Смисълът на неговите възражения ще се разбере от следните по-главни негови твърдения, които ние формулираме въз основа на неговото съчинение:

а) Готите не са гети, понеже гетите са тракийци. От това, че гетите са тракийци, не следва, че готите са германци, нито пък, че готи и гети не са синоними. Авторът собствено разглежда произхода на готите и за тях трябваше да разправя, а той оставил готите и ни разправя за гетите.

б) Гърците и римляните наричали народите според мястото, което са заемали. Тъй напр. готите са наричани скити, хуните масагети, сърбите трибали, отделни сръбски племена далматинци, защото са живели, дето са живели скитите, масагетите, трибалите и пр. – Понеже старите писатели са наричали готите скити, хуните масагети и пр. след- ва, че готите са скити, хуните са масагети и пр., обаче съвсем не следва, че готите са германци.

в) Старите писатели: Мела, Страбон, Дион Касиус и Тацит, които са познавали и тракийците и германците делят без всякакво двоумение гетите и даките от германците и ги причисляват към траките. Това доказва, че гетите и даките не са германци, а не доказва, че готите са германци.

г) В предисторическо време на Дунава се явяват: скити, келти, тракийци, обаче никакви германци. Това показва, че в предисторическо време не е имало германци на Дунава, обаче не доказва, че готите са германци. Ето прочее основните мисли на Сибела против идентичността на готи и гети. Той уж имал за цел да доказва какви са готите, а собствено ни разправя, какви са гетите и пр.; а от това явно изпъква, че „германският“ народ готи са фикция и че Сибел в случая си служи със софизми. Неговите съотечественици обявиха тая негова критика за съсипателна за Грима. Много по-важни в научно отношение са възраженията против идентичността на готи и гети, които са направени в Мюленхофовите Altertumskunde, защото това е труд с рядка научна стойност, който има особено влияние върху учения свят. Предвид на това ние ще ги приведем буквално:

Auf diese combination getischer und gotischer geschichte hatte begreiflicher weise so gut wie keiner wert gelegt, erst Jacob Grimm war es vorbehalten für sie aufzutreten aber die von ihm behauptete Identität der namen Getae und Goti (Gotones, Gothi) wird hinfällig sobald man sieht dass seine Guthai, Guthös oder Guthans (über Iornandes s. 21 G. D. S. s. 179. 439) nur statt got. Gutös, altn. Gotar oder Gotnar, ags. Gotan, ahd Gozon oder Goza (gramm. I, 86 Haupts, zs. 9, 244) seiner hypothese zu liebe erfunden und seine Gaude nichts sind als eine unbewährte leseart der bisherigen ausgaben des Plinius, s. oben s. 146 anm. räumt man ein dass das getische oder dakische noch nicht die deutsche Verschiebung der consonannten kannte (G. D. S. s. 436), so muss man auch zugeben Getae, den Wechsel der vocale angenommen, im munde der Goten Kuthai lauten musste: durch anomalien und problematische vergleichungen das beliebte Guihai rechtfertigen wollen, heisst den beweiss aufgeben. Muss man ausser dem mangel der lautver-schiebung – d. h. des characteristischen Zeichens deutscher spräche unter den ihr stammverwandten – auch noch zugestehen, um eine gleichung deutscher und geticher Wörter herauszubringen, dass im getischen schon der Zischlaut entwikelt war, wo im deutschen noch der guttural haftete (s. z. b. monatsberichte der Berliner acad. 1849 s. 131 – kl. sehr. 5, 373), so gibt man offenbar auf, was man beweisen will, die identität der beiden sprachen und Völker und es scheint nur noch eine sonderbare laune das festzuhalten, worauf in nicht eben glüklicher stunde ein einfall zuerst geführt hatte. Zischlaute sind in deutschen sprachen entweder gar nicht oder wie die gramatik und die Sprachdenkmäler selbst lehren, im englischen, friesischen, schwedishen erst sehr spät eingetreten, das thrakische und das mutmasslich damit zunächst verwamdte illyrische und dakische standen offenbar in den lautverhält-nissen und auch sonst wohl dem slayischen vielfach nahe: der an-laut des dakischen Ortsnamens Λίερνα bei Ptolemaeus Tierna auf der tab. Peut., Tsierna auf einer inschrift (C. I. L. 3 nr 1563) Zerna in den Digesten usw. (vgl. D. A. 2, 378), war ohne zweifei ein tsch, und nennt Herodot den heutigen Serth Τιαραντός (s. Jahns archiv. für phil. 13, 13 f.), Ptolemaeus Ίεραςός, Ammiam Gerasus, so sind das augenscheinlich ebenso nur verschiedene versuche den laut des frz j (poln. z, böhm z) auszudrüken (oben s. 118 f.); den g bei Ammian steht für j und der Spiritus asper bei Ptolemaeus ist griechische zutat, da der anklang an ίερός verleitete, ähnlich ist Germigera beim cosm. Ravenn. und auf der tab. Peut. und Ζερμίζιργα bei Ptolemaeus, das ableitende awog-asusin Tlarantus lerasusaber und ebenso die von Κοτήνσιοι Βονριδεήνσιοι Σήνσιοι usw. in Dacien, Οίτήνσιοι Όβουλήνσιοι usw. am Haemus (s. oben s. 146), Ναρήνσιοι in Illyrien bei Ptolemaeus, bei Plinius 3 §143 aber Narensii führt auf nasale q und е wie etwa im polnischen; nasales q bestätigt auch noch der flus-sname Iantrus Iatrus Ietrus Athrys, s. oben s. 126. erwagt man endlich den Ortsnamen Πάρτισκον bei Ptolemaeus an der Teis (D. A, 2, 378) und das schwanken des flussnamens, der bei Iordanes und dem cosmographen von Ravenna Tisia, bei Plinius aber Pathissus oder Ammian Parthiscus heisst – man kann auch noch Patavissa, Paloda und Parolissus in Dacien vergleichen – so kommt man zu der annahme, dass mindenstens die Daken ähnliche composita wie die Slawen in Porefji Pomori Polabany usw., Podgoritza usw. gehabt haben; auch Napoca ist vielleicht nicht anders als nämesti gebildet, ähnliche beo-bachtungen Hessen sich wohl noch sammeln, sie würden aber immer nur beweisen dass wir Deutschen wohl tun wenn wir die Thraker Thraker, die Geten Geten, die Daken Daken sein lassen.

Превод

(Върху тази комбинация на готска и гетска история, както би и трябвало да се разбира, почти никой не е давал някакво значение, чак на Якоба Грима било речено да се застъпи за нея. Обаче идентичността между имената гети и готи (Gotones, Gothi), който се твърди от него, пада, щом се види, че неговите Guthai, Guthös или Guthans са изнамерени от любов към своята хипотеза само наместо готския Gutös стар народ. Gotar или Gotnar, англосаксонско Gotan, старогорнонемско Gozon или Gozä и неговите Gaudae не са нищо друго освен недоказан начин на четене на досегашните издания на Плиния. Ако се приеме, че гетският или дакийският език не е знаял още промяната на безгласните, то трябва да се съгласим че Getae, като е приело промяната на гласните, трябваше в устата на готите да звучи Kuthai: чрез аномалии и проблематични сравнения да искаш да оправдаваш любимото Guthai, значи да не доказваш. Освен отсъствието на звуковите промени, т. е. на характеристичния белег на немския език между племенно сродните му трябва още да се признае, за да се разбере известно сравнение между немски и гетски думи, че в гетски език шиптящият звук б вече развит, където в немски гутуралният още стоеше. Явно е прочее, че се изоставя, каквото се иска да се докаже: идентичността на двата езика и народа, а постоянстването на това, върху което в не особен щастлив час някакво скимване е довело човека, се вижда да е особен кеф (разположение). Шиптящи звукове в немските езици или съвсем няма или както учи граматиката и самите езикови паметници в английски, фрийски, шведски са се появили твърде късно. Тракийският и предполагаемият непосредствено сроден с него илирийски и дакийски език очевидно често стоеше, както що се отнася до своите звукове, тъй и иначе близо до славянски език. Първият звук в дакийското местно име Δίερνα у Птолемея Tierna на tab. Peut. Tsierna в един надпис Zerna в дигестите и т. н., бе без всякакво съмнение. Ако Херодот нарича днешната Sereth Τιαραντός Птолемей. Ίερασός Амиян Gerasus, то това са тъй също разни опити да се изрази френския звук j (ж) полския ζ, чешкия, защото г у Амиана стои наместо ж и Spiritus asper у Птолемея е гръцка добавка, понеже първият звук на ίερός е съблазнил. Също е Germigera у cosm. Ravenn. и в tab. Peut. и Ζερμίζιργα у Птолемея. Обаче окончанието αντιό ς–asus в Tiarautus Jerasus, а също и окончанието на Κοτήνσιοι Βουριό εήνσιοι Σήνσιοι и т.н. в Дакия Οίτή νσιοι Όβουλή νσιοι и τ. н. до Стара планина Ναρήνσιοι в Илирия у Птолемея, у Плиния 3 §143, но нарензии сочи на носови ж и а, както в полски. Носово а потвърждава още и името на Янтра Jantrus Jaterus Jetrus Athrys. Ако се вземе под внимание най-сетне местното име Πάρτισκον Птолемея по Тиса и колебанието на името на реката, което у Йордана и Равенския космограф се казва Tisia, у Плиния обаче Pathissus или Амиан Parthiscus – може да се сравнява още и Patavissa, Paloda и Parolissus в Дакиято се дохожда до предположение, че даките са имали поне подобни сложни думи както славяните в поречи, помори, полобни и т. н.; подгорица и т. н. Подобни наблюдения могат още много да се съберат. Те обаче все ще покажат, че ние немците ще направим добре, ако оставим траките да са траки, гетите да са гети, даките да са даки). Приведеното възражение на Мюленхофа е доста важно. Той въз основа на резултатите на научната филология доказа, че гетите, даките и траките било по своите шипящи (ж, ч), било по своите носови (ж, а), било по своите предлози по, ся имали език подобен на славянския и следователно не са германци. Върху тези резултати ние ще имаме случай по-нататък да посочваме, а сега нека само кажем, че и Мюленхоф подобно на фон Сибела си мисли, че, както е доказал, че гетите не са германци, е доказал, че готите не са гети. От това, обаче, че гетите не са германци, не следва, че не са готи. И той както и Сибел си зима за вярно онова, което иска да докаже и образува система от своите разсъждения въз фалшива основа. И тъй нито Сибел, нито Мюленхоф са доказали, че готите са германци от една страна и че не са гети от друга. Напротив прави впечатление, че те са желали да изкарат готите немци, та било право или не право. Немската наука в това си желание е отишла до там, че е обявила едно немско наречие за готски език и сега казва: понеже готският език е немски, то е очевидно, че готите са немци. Това би бил наистина най-силният довод за германщината на готите и ако той да бе верен, требвало би без всякакво двоумение да се каже, че готите са немци. Но той не е верен, а е волност, която показва, че се е имало голямо желание, да се изкарат готите немци. Писменият готски език води началото си от готския владика Улфила, който в четвърти век е превел Св. Писание от гръцки на готски. Готите, за които Улфила е превел Св. Писание и чийто владика той е бил, са живели в Никопол (днешно Търновско) и след заминаването на Теодориха за Италия. Улфила е умрял в Цариград и е оставил на Балканския Полуостров свои ученици. Освен това готският език е говорен и от гепидите, които са се ползували от Улфиловия превод и които на никъде не са заминали и пр. Та сега се пита, защо остатъци от този готски език да не се намират в отечеството на готите (днешна България и Влашко), където той се появи и разви, ами такива да се намерят в сърцето на Германия, в Вестфалия? Вече само от това се вижда, че тук има нещо не истинно. Понеже ние тук повдигаме едно доста важно питане, то за по-добро вникване в същността, ще приведем думите на видни германисти по него. Професор Фогт в своята история на немската литература по повод на това пише следното: „Разсъдливата православна партия се погрижила, щото от арианската литература едва ли е дошло нещо до нас и по тоя начин са пропаднали и почти всички Вулфилови съчинения. Обаче от неговото най-важно и най-разпространено съчинение са се запазили значителни откъслеци: от готския превод на библията. Че Вулфила е съставил подобна, ние знаем от свидетели, които не подлежат на съмнение. Тези готски фрагменти, които притежаваме, са писани наистина повече от сто години след смъртта на Вулфила и то не в неговото вестготско или мизийско отечество, а от остготи в горна Италия, обаче ние трябва да последваме общото предположение, че те произлизат от Вулфиловото съчинение, поне що се отнася до Новия завет. Съвсем незначителни откъслеци от Стария завет, малки откъслеци от Ездра и Неемия изглеждат, че са от другиго“. И тъй непосредствен превод от Улфила не съществува, а само известни фрагменти от немски език, които „според общото предложение“ били счетени, че произлизат от Улфила. Как стои това питане, ще се види най-добре от думите на издателя на тъй нареченото готско евангелие. Предвид на тяхната важност ние ще ги приведем буквално:

Dass Ulfila die Bibel in seine Muttersprache übersetzt und dadurch seinen Namen unsterblich gemacht hat, ist bekannt, und ganz unbezweifelt gewiss. Ob wir aber noch Bruchtücke von seiner Lieber-setzung im Upsalischen und Wolfenbüttelischen Codex wirklich übrig haben, ist eine andere Frage, die mit der vorigen Thatsache ja nicht verwechselt werden muss. Wenigstens kann man das eine zugeben und das andere leugnen. Es Könnten ja mehrere Gotgen die Bibel übersetzt haben, denn man weiss, das Beispiel eines Mannes wie Ulfila reizt leicht zur Nachfolge, und so könnten wir wirklich die Uebersetzung eines anderen Gothen im C. A. (Codex Argentineus) haben. Mich dünkt aber, diese Vermuthung ist wenigstens sehr entbehrlich, wenn sie nicht unnütz ist. Anfangs muthmasste oder errieht man es freilich nur, dass mann in C. A. Ulfilas Gothische Bibelübersetzung habe, aber jetzt kann man Sagen, es ist so gut als gewiss. Denn 1) Ulfilas hat wirklich die Bibel ins Gothische übersetzt, wie alle alte Schriftsteller, die seiner gedenken, als: Sokrates, Sozomenus, Philostorgius, Isidor, Jornandes und mehrere Andre einstimmig behaupten, siehe Knittel §254 und die andren oben angeführten Zitate. Von einem anderen Gothen hingegen, der die Bibel in seine Muttersprache übersetzt hätte, sagt die Geschichte nichts, und gesetzt das wäre geschehen, so wird dieser später Uebersetzer doch gewiss Ulfilas Uebersetzung, schon aus Ehrfurcht, bei der seinigen zum Grunde gelegt haben, so dass diese mehr eine Uebersetzung der Ulfilanischen, als eine neue Uebersetzung zu nennen wäre. 2) Es ist in Italien wirklich eine Göthische Bibelübersetzung nicht nur vorhanden gewesen, sondern man hat auch ihre Abweichungen von der Lateinischen Uebersetzung bemerkt, wie aus der hernach anzuführenden Stelle aus „Blan-chini Evangeliar quadrupl“ erhellt. Ja es sind auch sonst noch mehrere Urkunden der Gothischen Bibelübersetzung, ausser dem Cod. arg. vorhanden gewesen, wie ich gleichfalls unten ausführlicher zeigen will (Walfried Strabo. Migne 113, 114). 3) Die in Neapel und Arrezo gefundenen Verkaufs Urkunden, über einige Grundstücke, sind gewiss Gothisch, denn sie sind in Ravenna, der Hauptstadt der Gothischen Könige in Italien, ausgestellt, und von Gothischen Priestern eigenhändig unterschrieben. Die Franken aber sind niemals in Italien ansässig gewesen, und haben darin keine Grundstücke besessen, die sie hätten verkaufen können. Da nun die Sprache in diesen Urkunden mit der im Cod. arg. völlig überein stimmt, obgleich die Schriftzüge in beiden von einander abweichen, so muss beides nothwendig Gothisch seyen. 4) Die Sprache im Cod. arg. weicht von der in Schilterischen Schat ze eben so weit ab, als von dem Angelsächsischen, und dem Scandinavischen insbesondere. Auch ist die erste Deutsche Uebersetzung der Bibel unter Ludwig dem Frommen gemacht, so dass unter Chilperich keine Fränkische gemacht seyen kann. Dennoch hat sich lange und viel darüber gestritten: Ob die Sprache in Cod. Arg. gotchisch sey oder nicht13? Ehe die Gothischen Urkunden in Neapel und Arrezo bekannt wurden, war es kein Wunder, wenn man sich darüber stritt. Findet man doch in der silbernen Handschrift selbst kein Wort davon, was ist, and woher sie kam, so dass man nur vermuthen musste. Doch ging im Anfange alles gut, bis die Schwedischen Gelehrten den Handel verwikelten und verdarben. Man fand hier die Bibel in einer Deutschen Mundart, die sich auf keine der bekannten Mundarten anwenden Hess, und da man aus der Geschichte wusste, dass Ulfilas die Bibel ins Gothische übersetzt hatte, so hielt man die silberne Handschrift für eine Urkunde dieser Uebersetzung und die Sprache derselben für Gothisch oder Ulfianisch. So urtheilte Morillon, Vulcanius, Mercator, Gruter, Junius, Mareschal, Stiernhielm und Andre bis auf Heupein, deren Zeugnisse man in der Esbergischen Dissertation §13 gesammelt findet, wo man auch sehen kann, was jeder dieser Sprache wieder nach seiner Einsicht für eine Beimischung giebt. Nun kamen aber die Gelehrten in Schweden, welche sich vom Anfange an die silberne Handschrift zueigneten, und gaben ihr Suiogothisch für das einzige wahre Gothische aus, so dass Sie auch auswärtige Gelehrte täuschten. George Hickes, den diese Zweideutigkeit des Wortes Gothisch auch irre gemacht hatte, fand aber, dass die Sprache der silbernen Handschrift mehr vom Suiogothischen abweiche als vom Deutschen, daher hielt er sie für Deutsch und nicht für Gothisch, und meinte, wenn die Uebersetznng nicht Gothisch, sey, so könne auch Ulfilas nicht ihr Verfasser seyn. Man sieht, woher Hickes Irrthum entsprang, und dass er mehr im Namen als in der Sache lag. Dennoch bestritt Hickes die alte Meinung eigentlich nicht, sondern bezweifelte sie nur in seiner Vorrede zur Angelsächsischen und Mösogothischen Gramatik in seinem Thesaur. Tom I. Durch das Beispill dieses grossen Mannes verleitet, trieb aber Mathurin Veyissiere de la Croze die Sache noch weiter und gab die Sprache im C A. für Fränkisch aus; man sehe seinen Brief an Iohann Chamberlayne, vor dessen Orat. Domin. Amsterdam 1715, und La Croze’s thesaur. epistol.

Th. 3. Leipzig 1746. S. 78–95. Diese beiden Männer mussten natürlich Aufsehen machen, obgleich La Croze, der zwar ein grosser Kenner der morgenländischen Sprachen, aber ein Fremdling in den altdeutschen Dialekten war, verzeihlicher irrt als Hicke, und so fehlte es an Bestreitern und Vertheidigern dieser Meinung nicht. Da in unsern Tagen wohl schwerlich jemand die Sprache des C. A. für Fränkisch halten wird, wenn er weiss, was Fränkisch ist, und die Urkunden in Neapel und Arrezo gelesen hat, so will ich die Litteraturgeschichte dieses unnützen Streites weiter erzählen. Den Hickes widerlegte Laur. Arnell in seiner Dissert. de praerogativ. linguae suecicae Upsal 1705 cap. 2 §12 und Joh. Fabian Törner in der Dissert. de praestanti veteris linguae Gothicae Upsal. 1707. Man kann aber leicht denken wie, da sie Gothisch und Suiogothisch mit einander verwechselten. Auf La Crozens Seite hingegen trat Bayer im Thes. Lacroz. 1, 49. II, 281. Auch Wetstein und Moschim trat ihm bei, vergleichen Michaelis Einleitung ins N. T. vierte Auflage, Th. 1.S498 und 508. 509. David Wilkens dagegen war mit dem La Croze gar nicht zufrieden, vertheidigte, aber schlecht, die alte Meinung, in der Vorrede vor des Chamberlayne orat. Dom. Auch Esberg oder Södermann in seiner Dissert. ist wider La Croze und für die alte Meinung. J. D. Michaelis machte in seiner Einleitung ins N. T. 1750 S. 274 einen Auszug aus diesen Schriften und erklärte sich für La Croze, dem auch Hamberger in den zu verlässigen Nachrichten beitrat. Arnas Magnäus in Benzeis Vorrede S. 7–11 glaubte wieder, die Sprache sey Deutsch und nicht Gothisch, wenigstens komme sie dem Deutschen näher als dem Scandinavischen, und diesen sucht Benzel, der auch Gothisch und Suiogothisch mit einander ververwechselt, S. 11. bis 14 zu widerlegen. Wächter in seiner Dissertation de lingua Cod. arg. hält sie für eine Deutsche, von den übrigen Mundarten merklich verschieden, und mit vielen fremden Wörtern vermischte Mundart, die von der Schwedischen Sprache, am meisten abweiche. Ihre, der die gründlichste Dissert. de lingua Cod. arg. geschrieben, und von den meisten Wörtern, die Wächter für fremd hielt, den ächtdeutschen Ursprung erwiesen hat, widerlegt Crozens Meinung am befriedigsten und besten. Schade nur, dass auch er seinen Vorurtheilen opfert, und nicht nur Gothisch und Suiogothisch für einerlei hält, sondern sich von den Scythen eben so schlimme Streiche spielen lässt, als Wächter von den Zelten. Knittel, welcher gleichfalls beweist, dass sie acht Gotchisch sey, bringt im 7-ten und 8-ten Cap. seines Commentars §227 bis 286 nur zu viele Gründe bei, so dass viele davon nichts beweisen können. Nach Erscheinung der Ihrischen und Knittelschen Schritten, welche die vorzüglichsten hirin bleiben, erklärt sich Michaelis in der dritten Ausgabe der Einleitung ins N. Test. 1774 wieder für die alte Meinung und bestreite den La Croze. Man lese in den 4-ten Ausgabe von 1788 im ersten Theil §84 bis 86 S. 497 bis 510 und vergleiche Marsh Anmerkung da zu in Rosenmüllers Uebersetzung S. 222 bis 225. Herr Adelung, dessen ausführliches Urtheil über die Sprache des C. A. man oben gelesen hat, setzt etwas weiter hin in seiner Handschrift hinzu: Nimmt man alles das zusammen, so ergeibt sich gewiss so viel, dass die Sprache im C. A. eine Mundart der höheren Germanischen Hauptsprache ist, also mit den übrigen höheren Mundarten näher als mit den Mundarten des niederen, folglich auch des Scandinavischen Stammes, verwandt seyn muss.

Превод

(Че Улфила е превел библията на свой матерен език и с това е обезсмъртил името си, е известно и извън всякакво съмнение. Дали обаче ние в Упсалския и Волфенбютелския кодекс още притежаваме откъслеци от неговия превод, е друга работа, която с горния факт не би трябвало да се меси. Поне едното може да се подържа, а другото отрича. Възможно е мнозина готи да са превели библията, понеже се знае, че примерът на един човек като Улфила подбужда към подражание, тъй че е възможно, щото ние в С. А. (Сребърния кодекс) наистина да притежаваме превода на някой друг гот. Струва ми се обаче, че това предположение е поне твърде излишно, ако не безполезно. Отначало наистина се само подозираше или предполагаше, че в С. А. имаме Улфиловия готски превод на библията, а сега може да се каже, че то е вярно. Защото:

1) Улфила е превел наистина библията на готски, както единодушно твърдят всички писатели, които го споменават, като: Сократ, Созомен, Филосторгий, Изидор, Иордан и много други. (Виж Knittel §254 и другите приведени цитати). За друг гот обаче, който да бил превел библията на свой матерен език, историята нищо не казва, па и да е станало такова нещо, то този по-късен преводач без съмнение поне от почит ще да е взел Улфиловия превод за основа, когато е работил своя, тъй че последния би бил по-скоро преработка на Улфиловия отколкото нов превод.

2). В Италия, наистина, не само че е съществувал един готски превод на библията, но са забелязани и отклоненията му от латинския превод, както се вижда от мястото из Blanchini Evangeliar quadrupl, което ще се приведе по нататък. Освен Cod. arg. съществували са прочее още много грамоти на готския превод на библията, както аз по-долу обширно ще посоча;

3) Намерените в Неапол и Арецо продажбени документи относително няколко парчета земя, са сигурно готски, защото са издадени в Равена, главния град на готските крале в Италия и подписани саморъчно от готски свещеници. Франките обаче никога не са живeли в Италия и не са притежавали там земя, която да могат да продават. Понеже езикът в тези документи напълно се съгласява с този в Cod. arg., макар че писмото и в двата се отклонява едно от друго, то трябва и двата да са непременно готски.

4) Езикът в Cod. arg. тъй също се отклонява от този в Шилтерското съкровище, колкото от англосаксонски, а особено от скандинавски. Първият немски превод на библията прочее е станал по времето на Людовика набожни, тъй че по времето на Хилпериха не е могъл да стане никакъв франкски превод. Въпреки това дълго и много се е спорило върху това: Дали езикът в Cod, arg. е готски или не? Преди да станат известни грамотите в Неапол и Арецо не бе чудно, че се спореше върху това. Наистина в самия сребърен ръкопис не се намира никаква дума, какъв е (езикът) и от де е дошъл, тъй че трябваше само да се предполага. Въпреки това отначало вървя всичко добре, до дъто шведските учени уплетоха и развалиха работата. Тук се намери библията в един немски диалект, който не можеше да се вземе за никой от известните диалекти и понеже от историята се знаеше, че Улфила е превел библията на готски, то се считаше сребърният ръкопис за документ на тоя превод и езикът му за готски или Улфиловски. Така мислеха Morillon, Вулканиус, Меркатор, Грутер, Юниус, Марешал Щийрнхиелм и други чак до Хойпелна, чийто свидетелства се намират събрани в Есбергската Дисертация §12, където може да се види, какъв примес дава, според неговото разбиране, всеки от тези езици. Сега обаче дойдоха учените в Швеция, които още отначало си присвоиха сребърния ръкопис и обявиха своят Свиоготски (шведски) за единствен истински готски език, тъй че те заблудиха и чужди учени. Георг Хикес обаче, когото тази двусмисленост на думата готски тъй също беше заблудила, намери, че езикът на сребърния ръкопис повече се отклонява от свиоготски отколкото от немски, за това той го считаше за немски, а не за готски и мислеше че, ако преводът не е готски, то и Улфила не ще да е негов автор. Вижда се от де произлиза грешката на Хикеса, и че тя повече се състои в името, отколко в самия предмет. Въпреки това Хикес в същност не оспорва старото мнение, а само изказа съмнение върху него в своя предговор към англосаксонската и мезоготската граматика в своя Thessaur том I. Съблазнен от примера на тоя голям човек Матурин Венсиере де ла Крозе отиде още по-нататък и обяви езика в С. А. за франкски. (Виж неговото писмо до Йохан Шамберлен пред негов. orat. Domin. Amsterdam 1715, и Лакрозовия Тесаур epistol Th. 3. Leipzig 1746. стр. 78–95. Тези двама учени трябваше наистина да предизвикат учудване, макар че Лакрозе, който ако и голям познавач на източните езици, обаче чужд за старонъмските диалекти, по-извинително греши отколкото Хикес, тъй че не липсваха противници и защитници на това мнение. Понеже днес едва ли някой ще счита езика на са за франкски, ако знае, Що е франкски и е чел документите в Неапол и Арецо, то искам да разправя по-натам историята на този безполезен спор. Хикеса опроверга Laur. Arnell. в своята дисертация de praerogativ linguae Suecicae Upsal 1705 r. Cap. 2 §1, 2 loh. Fabian Törner в дисертацията de praestantia veteris linguae Gothicae Upsal 1707. Лесно може да се разбере как, ако те месеха готски и свиоготски. На страна на Лакроза стъпи Баер в Thes. La Croz. 1,49. II, 281. Също и Ветщай н и Мошим се присъединиха към него (сравни въведението на Михаелиса в Н. 3. (Нов Завет) четвърто изд. част I, стр. 498 и 508–509). Давид Викенс бе напротив с Лакрозе и защитава, но лошо, старото мнение в предговора на Шамберленовите orat/dom. Също и Есберг или Седерман в своята дисертация е против Лакрозе и за старото мнение. I. Д. Михаелис направи в своето въведение в Н. 3. 1750 г., стр. 274 едно извлечение от тези съчинения и се обяви за Лакрозе, към когото се присъедини и Хамбергер в надеждните известия. Арнас Магнеус в Бенцеловия предговор, стр. 7–11 пък мислеше, че езикът е немски, а не готски, поне по близо стои до немски отколкото до скандинавски. И него се мъчи да опровергае Бенцел, който меси готски и свиоготски, стр. 11–14. Вахтер в своята дисертация de linguae Cod. arg. го счита за немски, който значително се отличава от другите диалекти, един с много чужди думи примесен диалект, който най-много се отдалечава от шведски език. Иире, който е написал най-основателната дисертация de lingua Cod. arg. и който на повече думи, които Вахтер счита за чужди, е доказал истинско немския им произход, най-задоволително и най-добре оспорва мнението на Лакрозе. Жалко е само, че и той служи на своите предубеждения и не само че счита готски и свиоготски за едно, ами прави глупости със скитите, както Вахтер с келтите. Кнител, който тъй също доказва, че е истински готски в 7-та и 8-та глава на своя коментар §227 до 285 привежда премного основания, много от които нищо не могат да докажат. След излизането на Ииреновите и Кнителовите съчинения, които си остават най-добрите в това отношение, Михаелис се обяви в третото издание на въведението в Н. 3. 1777 пак за старото мнение и оспори Лакрозе. (Чети в 4-то издание от 1788 г. в първата част §84 до 86, стр. 497 до 510 и сравни Марсх забележка към това в превода на Розенмюлера, стр. 222 до 225. Господин Аделунг, чието обширно мнение върху езика на С .А. горе е четено, продължава в това отношение по-натам в своя ръкопис. Ако сега съберем всичко, то излиза вярно това, че езикът в С. А. е диалект от по-горния главен немски език, т. е. по-близо сроден с останалите по-горни диалекти отколкото с диалектите на по-долния, следователно с този на скандинавското племе“. Ето как се е мислило върху тъй наречения днес готски език от модерната немска наука. Намерено било в Волфенбютел едно немско евангелие, за което не се знаяло от де е и що е. И понеже езикът му не се схождал напълно с никое от немските наречия, то те го взели за език на Улфила или готски. Горното вярвали мнозина, до дето не се явили шведски учени, които обявили, че свиоготския (шведския) език е готски. Други пък учени се противопоставили на това и най-сетне този език на това евангелие бил горнонемски, т. е. немски, а не долнонемски или шведски. Езикът на документите, които са намерени в Италия, е готски, защото не е франкски и пр. Благодарим за тази логика. Дали езикът на тези евангелия е долнонемски или горнонемски или франкски, показва само че е такъв или онакъв, а не, че е езикът на Улфила. И тъй ние в случая имаме един немски диалект, който волно е наречен език на Улфила или на готите и следователно тъй назования днес готски език не е готски. С това пада единственото доказателство, че готите са немци.

Какъв е бил езикът на готите, се разбира много добре от изложението на Мюленхофа, което приведохме по-преди: Той е бил славянски език. Сега нека видим, за какви се считат готите от старите писатели. Всички стари писатели считат готите за стар Дунавски народ, идентичен със старите гети или скити.

Д-р Ганчо Ценов (Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква)

trophyplus.org

Следва продължение

Advertisements

Коментари са забранени.