Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква (част 2)

Posted: 13.06.2015 in от и за Света
Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква
 (част 2)

Увод

Настоящата работа е намислена още преди десет години, но понеже проблемата, която се разрешава тук е толкова обширна и толкова сложна, то рекохме предварително само да я повдигнем с по-малки студии и за тая цел обнародвахме две такива:

„Праотечеството и праезикът на българите“, София, 1907 г. и „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“, София, 1908 г. С първата студия искахме само да изтъкнем, че българите не са късни пришълци на Балканския полуостров, а с втората да подложим на критика някои от противните мнения и да посочим, че според Теофана и Никифора, от които сега започва българската история, не се разбира, че българите са нахлули като малка орда под водителството на Аспаруха в 679 година и пр. Двете тези студии се приеха извънредно симпатично от българското общество, което ни даде смелост да продължаваме в започнатото направление. Те обаче, както и трябваше да се предполага, не се приеха благоприятно от защитниците на чуждия произход на българите и късното дохождане на славяните. В Byzantinische Zeitschrift от 14 Febr. 1908 се появи едно късо съобщение от професора на Виенския университет К. Иречека, автора на сега владеещата българска история. Също такова се появи и в руското списание Журнал Министерства Народнаго Просвещения 1907 г. Нова серия част IX, стр. 459, без подпис. И двете тези съобщения бяха направени с цел да омаловажат нашата работа. Смисълът на казаните наши студии беше: според Касиодора, Енодия, Йордана, Павла Дякона, Комеса Марцелина, Теофана и пр. се разбира, че българите са стари Дунавски поселници. Второ, че до сега не са намерени никакви исторически данни, че българите са живели по Волга. Тъй че: ако нямаме исторически данни, че българите са живели по Волга, а имаме, че са стари жители на Панония, Илирия, Мизия и Тракия, то по само себе си следва, че българите са стари поселници на казаните провинции. Те не са могли да завладяват славяни на Балканския полуостров, защото те се чуват там много преди славяните и пр. Това е същността на работата. Ако е вярно, че българите са стари поселни- ци, то е вярно и че Аспар, Виталиан, Белизар и пр. са българи; че Ирнек (Ирнечек), Иречек, Иреникус е едно и също. Тъй че рецензентите щяха да услужат на истината, ако отговореха на горното: вярно ли е то или не. Наместо това, те намерили за по-важно да занимаят читателите си, каква е моята служба, че Asinius е напечатан Asinus и пр. дребнави лични закачки.

Понятието за началото на българите се е развивало у модерните историци по следния начин: Всички модерни учени, които са се занимавали с произхода на българите, считат българите за хуни. Тъй ги обяснява Тунман, Енгел, Цой с, Клапрот, Фреен, Рьослер, Шафарик и пр. Шафарик каза, че след като е очевидно, че българите са сродни с хуните, аварите и козарите, всички онези, които ги считат за славяни, правили това от неразбиране или шовинизъм, понеже той си е мислил, че хуните не са славяни, а някакъв източен народ. Откъдe като се установи, че българите са хуни, породи се питане, в кой днешен народ живеят тези хуни. Понеже се вярваше, че хуните са били източен народ, то прадедите на българите захванаха да се търсят между източните народи. Тук мненията се разделиха. Едни (Тунман, Енгел) считат тези хуни за днешните турци или татари, които живеят в източна Европа или западна Азия; други (Рьослер) ги счита за днешните самоеди, финско или чудско племе, което било дошло откъм Азия, а сега живее в Северна Европейска Русия; трети (Куник) за днешните чуваши, които живеят в Русия около Казан; четвърти (Шафарик) за днешните фини или чуди и пр. Въз основа на тези сведения Шафариковият внук по дъщеря, Иречек, написа историята на българите, в която той с малки изключения изрази българското начало според схващането на Шафарика. До когато според Шафарика българите са хуни, но тези хуни живеят в днешните фини, Иречек не изтъкна ясно тая мисъл, ами каза само, че според Шафарика българите били фини, т. е. изостави хунството на заден план, ако и понятието фини да е частично понятие на понятието хуни.

Иречек по всяка вероятност ще да се е повлиял в това отношение от
Дринова, кои то в своята критика на Българската история на Кръстевича
рязко оспори дохождането на българите от Дон и Волга, а следователно
и тяхното хунство, понеже българите се считаха, че са дошли от изток,
защото са хуни, за които се мислеше, че са дошли от изток.
Тъи като Дринов оспори дохождането на българите, то не оставаше
нищо друго, освен да се приеме, че българите са стари Дунавски посел-
ници, обаче, за да се стигне до там, трябваше още много работи да се
уяснят, което е било извън силите на Дринова, затова тои каза, да не се
разсъждава върху началото на българите, а да се приеме едно начало,
каквото и да е. Мислите на Дринова не бяха разбрани. Понеже тои е ос-
порвал хунството на българите, то от това не се разбра, че тои е оспорил
късното дохождане на българите изобщо, ами че е оспорил хунството на
българите в частно, които сега не са вече хуни, а само фини или турци.

След Дринова и Иречека по началото на българите писаха по нещо Шишманов, Златарски и Баласчев, според които българите не са хуни, а турци, или ако са хуни, то това е, защото са турци. Следствие това те не започват българската история от IV век, от когато до сега започваше хунската история, а започват от седми век, когато според тях се било явило на Дунава турското племе българите. Даването на предимство на частичното понятие турци не стана чрез някаква си научна обосновка, а просто с един изкуствен похват, защото горните и тям сродни писатели казват, че в случая изразяват мнението на Тунмана, Енгела, Рьослера, Цой са, Фреена, Шафарика и пр., които, както споменахме, са схващали съвсем другояче тая работа. Тъй че българите не са славяни, защото са хуни, българската истории започва от хунския княз Кубрата и разделението на хунските племена и пак българите не са хуни. Има хора, които желаят да бъдат считани за велики поради великите си абсурди що произнасят. По тоя начин детерминиращата фантазия създаде от частичното понятие „фини, турци“ общо понятие, а общото понятие хуни се изостави надире, додето съвсем изчезне из българската история. Тази логика пълни изобщо началото на българска история. Още един пример: Бълга- рите са турци, защото са сродни с аварите, чийто княз е титулуван хаган и които от някои писатели се наричат турци, обаче българите не са авари. Българското начало не е аварско, аварското начало не е българско и пр. След като се изтъче платното, обикновено се ритва кросното. Самият пък турцизъм на аварите почива на същата логика, защото средновековните писатели са викали турци на старите Дунавски жители или на старите скити. Не стига това, дето чрез фантазии комбинации се създават убеждения, но убежденията пък от своя страна се взимаха за правило и според него се преценяваха данните, които се намираха. Тъй напр. понеже се с създало предубеждение, че българите са дошли от Волга турци, то се не обръщаше внимание на старите писатели, като Енодия, Касиодора, Марцелина, Млала, Йордана, Теофилакта, Симоката, Теофана и пр., които сочат, че българите са стари поселници на Тракия, Мизия и Панония, защото техните мнения противоречали на предубеждението, че българите са дошли от Волга. Маврикий напр. пише: „Скитските племена употребяват тъй да кажем един строй и боев ред. Те нямат много началници, но те са невежи във военното искуство. Само турските и аварските племена се стараят да установят по-силен, отколкото у останалите скитски племена, строй и боев ред и в строй действуват сгъстено“. (Руския npевод гл. III) Също и Конст. Порф. и Теофилакт Симоката казват на старите скити турци.

В Британския музей се намери в съчиненията на св. Йеронима една карта, която е съставена от Евсевия (270–338) и в която се споменава България, от което ясно се вижда, че българите са живели тук още в трети век. Издателят ѝ доказва с много положителни данни, че картата е стара, обаче, се пита той, какво търси името България в една толкова стара карта и казва, то ще да е приписано от сетне, защото иначе е необяснимо, как дошлите на Дунава в VII век българи да се споменават в една карта от IV век. Намерена е една хроника, която според доказателствата на Момзена е написана в 235–238 г. Тая хроника, обяснявайки потеклото на народи- те, споменава и българите. Там стои: Ziezi ех quo Vulgares2 . Обаче, понеже е необяснимо, какво търси името на дошлите в края на VII век на Дунава турци в една такава стара хроника между другите стари европейски народи, то се каза, че то ще да е приписано от сетне. Тъй се постъпва и със съобщенията на Равенския космограф и пр. и пр. Кое е вярното тогава, което да се вземело под внимание? Че българите са дошли от Волга турци. Ние видяхме, как се е съставило това убеждение и че то не почива на никакви реални факти, а чисто и просто е създание на детерминиращата фантазия. По тоя начин една фикс идея, едно предубеждение или „идола фори”, както го казва Бекон, разбиваше всички реални факти и крепеше господството на образите на детерминиращата фантазия. Също тъй стои работата и при определянето на европейското ста- ринство на славяните. Понеже най-старите писатели, които споменават името славяни са от шести век, то се казва, че славяните са дошли на Дунава в шести век, като че ли тези писатели описват непосредствено преживени работи, а не сведения, които те са събирали от по-стари писатели, и които могат да се отнасят до събития от шейсет века преди тях. След това волно се идентифицира келтоскитската раса с келтоскитското племе славяни и пр. Въз основа на предположението, че славяните са късни пришълци се създава сравнителна граматика на европейските езици. Опирайки се сега на тая по тоя начин създадена граматика тепърва се определя късното дохождане на славяните. А в същност целият тоя начин на действие е фалшив, защото с една граматика, която почива на предположението, че славяните са късни пришълци, не може тепърва да се определя, дали те са късни пришълци или не, защото това е предрешено от нея. Въз основа на тая граматика сега всяка славянска дума, чийто корен се намира в езиците гръцки, латински и немски, се считаше за заета. Думата бук е заета от немски, защото в немски има дума бук (Buche); думата агне, овца, кобила, десет, сто и пр. са заети от латински, защото в този език се намират подобни думи и пр. Следвайки тоя начин на разсъждение, за славянски език едва ли оставаха думи, а славянската раса се свеждаше до степента на една културноинфериорна (с нисша култура-бел от ред.) раса. В славянски език има напр. дума море, което показва, че славяните са живели до море и следователно не са късни пришълци, обаче тая дума да не се вземала под внимание, защото противоречала на предубеждението, че славяните са късни пришълци. Прокоп споменава цяла редица славянски думи, като Лавуца, Долевин и пр. Мюченхов казва, че ако и да са славянски, да не се извеждат от славянски език, защото това щяло да ни доведе до несъобразността да считаме славяните стари Дунавски заселници. Наименованието на реката Черна, (на границата между Унгария и Румъния) не е славянско, защото в Тракия (Македония) има река със същото име, понеже в такъв случай ще излезе, че и тракийците са били славяни, което а priori (по предубеждение) не може да се приеме и пр. и пр. подобни. Тъй че и тук не данните, а образите на детерминиращата фантазия господствуваха. Като се изхвърлят из славянски език всички думи, чийто корени се намират и в някои от езиците: гръцки, латински и немски, като не се вземат под внимание думите, против които горното правило не може да се употреби и пр., то славянският език се свежда до език без думи и без понятия и следствие на това славяните стават всичко друго, но не и онова, което са. Тази логика може би е добра за известни политически тежнения, обаче тя не е логиката на науката и истината. Тъй се е определяло и началото на готите. От един единствен съвсем не сериозен израз се предположило, че готите са излезли от Скандинавия немци и въз основа на това предположение или предубеждение се натъкмява цялата средновековна история. Също тъй създание на детерминиращата фантазия е и началото на хуните, аварите и пр. Тъй се създаде една фалшива наука за някакво си нахлуване на източни народи, която трябваше или цялата да се приеме или цялата да се отхвърли. Последното се налагаше. Обаче обясняването на едно такова обширно и заплетено питане не е така лесна работа. Тук се изисква и много работа, и много знания, и много средства. Това е работа, която изисква всецяло да е предаден човек на нея, но понеже условията, в които се намираме, не винаги ни позволяват това, ние рекохме да я прекъснем наполовина, като засега разгледаме българските работи главно в четвърти и пети век, а другата част, която щеше да разгледа по-старото време, и то главно от езиково гледище, да я оставим за друг път. От историята на келтите закачихме само онова, което засега е нужно да се възстанови връзката, иначе тая история съставлява основата на въпросите, които разглеждаме и трябваше обстойно да се разгледа. Чувстваме, че това съставлява празнота, защото ще се появят питания, в какво отношение стоят българите, като са стари заселници, към старата култура, обаче въпреки това изложеното образува нещо завършено за себе си. Основните мисли на изложеното са: а) готите не са немци, а стари келти и даки; б) хуните са сроден с готите стар скитски, келтски народ; в) голямото преселване на народите не е ставало тъй, както се мислеше до сега, т. е. не е имало нахлуване на източни народи, ами движението на народите в IV век не е нищо друго, освен част от започналото няколко века преди Христа движение на келтските народи. Скития не се е намирала по реката Дон и в Азия, а по Дунава. Аварите са сроден с хуните келтски или скитски народ. Българите не са нищо друго освен старите Дунавски келтоскити, у които продължава историята на готите, хуните, аварите или изобщо тая на старите скити и траки. Щом българите са готи, то по само себе си се разбира, че готското покръстване е българско покръстване и че готският превод на библията е български превод на библията. Тъй че с обяснението произхода на българите, обяснява се и началото на българската църква и българската писменост. Понеже изложението трябваше да се нагоди, за да бъде четено от по-голям кръг читатели, то бяхме принудени да превеждаме на български всички чужди цитати. Там даже, дето се касаеше за общия смисъл, ние и не цитирахме оригинала. При печатането се допуснаха някои печатни грешки, за което молим извинение.

1. II. 1910

Д-р Ганчо Ценов (Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква)

trophyplus.org

Следва продължение

Advertisements

Коментари са забранени.